Индекс на гражданското участие: Оценката от 3.53 показва състояние на „прохождащо“ гражданско участие

Начало / Новини / Индекс на гражданското участие: Оценката от 3.53 показва състояние на „прохождащо“ гражданско участие
Начало / Новини / Индекс на гражданското участие: Оценката от 3.53 показва състояние на „прохождащо“ гражданско участие

Индекс на гражданското участие: Оценката от 3.53 показва състояние на „прохождащо“ гражданско участие

в Новини

„Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо.“ Едмънд Бърк

Има ли начин да променим нещо около нас? Има ли нещо, което си заслужава инвестирането на усилия? Което, дори трудно, да оставя следа и все пак да служи като последен щит срещу завлядяването на държавата ни? Според една презентация гражданската активност е инвестиция, която си заслужава и то не само като инструмент срещу неработещи институции.

Какво означава това да сме активни, да участваме, да се включваме и как да го правим по-ефективно?  В любима история колибрито дава пример на животните в гората как да потушат избухналия пожар. Как, дори когато е много трудно и непосилно, не трябва да се отказваме да опитваме. Може сами да си изберете мотивационна притча, за да намирате смисъл в усилията, които се изискват, за да участваме. Но все пак, ако нямаше платформата за доброволци, ако нямаше протести за законност, ако нямаше застъпнически кампании по важни теми, ако нямаше активни граждани, които да подават сигнали, ако нямаше възможност за свободно изрязване на мнения, средата трудно би се променила.

Това ни казва и тазгодишното второ издание на Индекс на гражданското участие. Докладът с основните находки беше представен на Биенале на гражданското участие, което се проведе на 22 януари 2018 в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано от Форум Гражданско Участие и Български център за нестопанско право, в партньорство с Европейски съвет за външна политика и фондация Блулинк.

Индексът на гражданското участие оценява три взаимосвързани аспекта – среда, практики и ефект, които определят крайната оценка от 3.53 или състояние на „развиващо се“ или прохождащо гражданско участие.

Изводите и препоръките  от Индекса бяха представени от Десислава Христова, експерт в екипа на Форум Гражданско Участие, а Любен Панов от Настоятелството на БЦНП, Боряна Димитрова от Алфа рисърч и проф. Нели Огнянова от СУ „Св. Климент Охридски“ коментираха в специален панел.

CVS_037

Основните изводи от Индекса показват, че резултатите от нашето участие не винаги са трайни и устойчиви, но определено оставят следа. Промените в законодателството по отношение на достъп до обществена информация, провеждане на обществени консултации и режим на регистриране на ЮЛНЦ са заслуга основно на усилията на гражданските организации. Гражданското участие отнема време; умора и демотивация се наблюдава и сред гражданите, и сред организациите, но все пак натискът дава своя резултат. Гражданските организации най-вече виждат промяна в работата на администрацията в посока на повече прозрачност и отзивчивост.

Що се отнася до гражданската активност, данните показват, че бавно се „пълзи нагоре“. 53% спрямо 48% от гражданите заявяват, че са взели участие в различни инициативи. Те са основно дарителски акции и разрешаване на проблеми в местната общност, но показват, че солидарността не е напълно изчезнала. Невинаги е лесно да се участва и гражданите предпочитат по-лесни начини за помагане на други в беда и гражданските организации имат важна роля в мобилизиране на този потенциал. Зелените теми и темата за корупцията са приоритет основно за младите хора от по-големите градове.

Индексът показва моментната картина на гражданското участие. Резултатът не е грандиозен, но данните потвърждават тенденцията на малки стъпки в посока на отстояване на демокрацията и на усилия за подобряване на държавата.

CVS_027

По време на панелната дискусия Любен Панов представи по-подробен прочит на темата със законодателството и средата за участие: „Ако сравним оценката с тази преди две години, тя е почти същата, има много малко подобрение, въпреки че почти всички препоръки, които бяха посочени в предния индекс по отношение на средата са изпълнени. Запитах се защо това е така?  Всъщност проблемът не е само в законите, а в тяхното прилагане. Първият е , че гражданското участие е основно право. У нас често няма разбиране, че гражданското участие е инструмент за по-добри политики. Много често институции възприемат гражданското участие като досадна необходимост. Липсват доверие и от страна на институциите, и от страна на гражданските организации. Няма как да има участие без доверие. Третият проблем на средата, който е още по-сериозен, е процесът на стигматизиране и делегитимиране на НПО“. Любен Панов подчерта, че е важно да се работи за приемане на закон за доброволчеството и да се въведат правила за прилагане на режима за държавна помощ за гражданските организации.

Боряна Димитрова насочи вниманието към предпочитанията на гражданите: „В тазгодишното изследване се вижда, че има две дейности на гражданско участие, които се радват на сериозен ръст – едната е почти двойно и това е дарителството, другата е участието в местни инициативи – най вече на равнище регион, населено място, квартал. Всички останали инициативи вървят надолу – участие в петиции, подписки доброволчество, публични обсъждания и др.“. Тяхната мотивация се движи основно от най-голямата лична ефективност и усещането за смисъл. Предвид структурните промени във формите на участие, които показват данните, тя постави въпроса дали трябва да следваме тези теми, които гражданите посочват като важни или да се полагат усилия за развиване на по-голяма палитра на участието. Гражданите имат нужда да усещат своите малки победи.

Проф. Нели Огнянова говори за медийната среда и ролята на гражданските организации като противотежест в обществото на пост-истината. Тя припомни, че демокрацията се основава на ценности, всяка от които е кауза, но комуникационните канали в нашето общество са неработещи. Гражданските организации имат роля в произвеждането на качествено съдържание, да работят срещу дезинформацията чрез мониторинг и проверка на фактите.  Гражданските организации концентрират много голяма експертиза по различни въпроси, така че могат да предлагат на медиите авторитети по различни теми.  Тя посочи необходимостта гражданският сектор да работи върху собствения си публичен образ. На пето място тя посочи темата за  образованието, свързано с медийната грамотност  и цифровата компетентност, където тя  смята, че гражданският сектор е много силен. Даде пример по отношение на проектите за медийна грамотност в страната – от наличните 24, 18 са инициирани от граждански организации.

По време на дискусията Иван Николчев от Съвета на Европа припомни  за Насоките за гражданско участие в процеса на вземане на решения и как страните членки могат да използват насоките като добра практика за подобряване на гражданското участие.

Повече относно изводите и препоръките, може да видите на сайта на Индекса.

Свържете се с нас

Свържете се с нас

Смяна на текста captcha txt