Доброволката Наталия от Киев, която се радва, че може да е полезна на другите

Наталия Золотоверха e от Киев, пристигнала е в България месец след началото на войната заедно с дъщеря си. В Киев е имала свое шивашко ателие. Сега повечето хора са напуснали и в града работа за нея няма. Още с пристигането си в България Наталия започва да работи като доброволец.
„И до днес с това се занимавам – посрещаме хората, които идват с автобусите, настаняваме ги в хотелите, помагаме с каквото можем, събираме помощи…Много се радвам, че тук мога да бъда полезна, че мога да помагам! Много се тревожех с какво ще ми се наложи да се занимавам. Въобще не планирахме да оставаме толкова дълго.

Мислехме си: „Ами, ще отидем там за седмица-две, до месец…Но тъй като ситуацията остава тежка, а и аз тук започнах да помагам на хората, сега разбирам, че тук съм нужна.

За това време, в което съм тук, много хора идваха и си отиваха. През лятото имаше различни хора от различни райони на Украйна, но сега останаха само хората от горещите точки, които не могат да се върнат в къщи. Това са Харков, Николаев, Одеса, Запорожие, Херсон, Донецка област.

Имам една мечта – да свърши войната. Това е мечтата на всички украинци – децата ни да живеят в мир и сигурност, това е най-страшното… това е най-голямата ми мечта!“

Вижте цялото интервю с Наталия ТУК. Прочетете и останалите истории:

Надя, с непрекършената мечта да стане олимпийски шампион
Диана, за това колко помага илюзията за нормалност
Наталия от Херсон, която иска страната й да е най-хубавата на света
Надежда от Николаев, която смята, че украинците имат какво да научат от българите за умението да се помага
Екатерина от Одеса, която иска всичко да стане както преди
Обущарят, който сега помага в кухнята и твърди, че българите всъщност обичат украинците
Наталия от Краматорск, чийто дом е разрушен, но мечтае да се върне вкъщи
Катя, която без да искаме разплакахме с един наивен въпрос