ФГУ и Петко Дурмана със съвместна инициатива

Попитахме едно 10-годишно дете какво, според него, означава понятието „Преход от ръчно към автоматизирано управление”. Отговорът беше: „Хората, които имат телефони с копчета да си купят телефони с тъчскрийн”.

Реакцията на поколението Z към подобно понятие няма нужда от допълнителни обяснения. „Преход от ръчно към автоматизирано управление” за предишните поколения обаче има друг смисъл.

На Априлския пленум на Българската комунистическа партия през 1956 г. е взето решение Народна Република България да стане „нация техническа”. Започва производство на масовия български телевизионен приемник Опера, започва подмяна на тежката индустриализация с електронна промишленост, в културата и изкуството се оформя т.нар. априлско поколение. А една от най-емблематичните пропагандни прояви е инициативата за подмяна на регулировчиците-милиционери на кръстовищата със светофари, което демонстрира превръщането на София в модерен град. Това е отразено в огромно (12/12 м) неоново пано, разположено срещу тогавашния Център за управление на движението в София на булевард „Мария Луиза”.Това неоново табло е уникално и няма известен аналог в световната визуална култура, а съдбата му след като е свалено от блока на  бул. „Мария Луиза”, е неизвестна. Вероятно огромната конструкция е предадена за скраб.

Сега съоръжението е „възкресено” по инициатива на Форум Гражданско Участие и известния български художник и общественик Петко Дурмана, който създава възстановка на неоновото пано. Инсталацията „Преход от ръчно към автоматизирано управление” бе открита на 18-ти ноември във витринното пространство на бул. Мария Луиза 15, принадлежащо на Музея на история на София, и ще остане там до края на месеца.

Причините за проекта не са просто да покажат една от ярките изяви на безсмислие от „онова” време.

Представянето на инсталацията „Преход от ръчно към автоматизирано управление” е ясна препратка към  някои от актуалните теми на българското общество днес:

–      Дебата за електронно гласуване – Трябва ли да се премине от «ръчно» към «машинно» гласуване. Има ли нужда изобщо от подобен  дебат, като се има предвид бурното развитие на технологиите, и какво ще направи Парламентът с резултатите от проведения референдум?

–       Вземане на решения, касаещи гражданите – трябва ли да очакваме да се спусне едно решение и чак тогава да реагираме или имаме свободата и възможността да отправяме предложения? И има ли кой да ги чуе?

–       Как да преминем от дистанционно управление към самоуправление? Изобщо, можем ли да го направим? Толкова ли е устойчив моделът «да ни управляват», че референдумите в България все още не работят…