Индекс на Гражданското участие 2023: Тихи гласове или институционална глухота?

3.59 – Състояние на развиващо се гражданско участие в България e оценката според проучването „Индекс на гражданското участие” за 2023 г., което беше осъществено през юни тази година. 

Индексът на гражданското участие е разработен през 2015 година от Форум Гражданско Участие в партньорство с Български център за нестопанско право. От тогава насам, изследването се извършва веднъж на минимум две години и  анализира състоянието и качеството на взаимодействието между властта и гражданите на местно и на национално ниво, като формулира възможни решения за подобряването му.

Четвъртата оценка на националния Индекс на гражданското участие е проведена за периода ноември 2021 – юни 2023 г. Тези две години са белязани от нарастващо социално-политическо разделение на обществото и поредица както вътрешни, така и геополитически кризи. Няколко тенденции доминират социалната среда, в която е осъществено настоящото проучване. Те оказват пряко влияние върху гражданската активност в този период. 

Индексът изследва три основни области на гражданското участие, като всяка от тях от своя страна включва по два отделни индикатора:

1. Среда на гражданското участие
   – 1.1. Законодателство
   – 1.2. Институционална среда
2. Практики / проявления на гражданското участие
   – 2.1. Инициативи на гражданско участие на национално и местно ниво
   – 2.2. Активни граждани
3. Ефект / промени, до които води гражданското участие
   – 3.1. Резултат от гражданските инициативи
   – 3.2. Промяна в средата

Ето каква е оценката на индекса по отделните области:

Среда на гражданското участие – 3.10

Тази област изследва доколко законодателството и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие.

През периода липсват законодателни промени, свързани с участието на гражданите в нормотворческия процес, в рамките на обществени консултации по проекти на нормативни актове на изпълнителната власт. Забелязва се увеличаване на политическо-партийната агитация, основана на искане за ограничаване на правата на гражданите и даване изключителна власт на държавата да наблюдава и санкционира всеки, който иска да бъде граждански активен, да има мнение, да може да организира и участва в протести и прочее.

Служебните правителства от този период не се заемат с реформи, а формализмът в работата на националните институции – НС и МС, акумулира заплахи за средата за гражданско участие и неприлагане на съществуващата рамка. Националният омбудсман извършва огромен брой консултации с гражданите, много често свързани с правата и защитата на децата, но средата за работа на местни омбудсмани е силно ограничена, което възпира гражданите да търсят помощ от тях.

Практики / проявления на гражданското участие – 4.25

Тази област изследва доколко законодателството и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие.

Свидетели сме на прояви на дезинформирано гражданско участие, рискуващо подкопаване на демокрацията. Инструментите за гражданско участие се използват за злоупотреба и дезинформация.

Има множество активни организации, но тяхната дейност „потъва“ в общественото пространство. Гражданите не са достатъчно запознати, а институциите не разпознават резултатите от застъпническите кампании. Доверието в механизмите спада, както и в институциите.

Спада активността на гражданските организации, но расте тази на граждански групи и индивидуални граждани, които се самоорганизират в моменти на криза (войната в Украйна, земетресението в Турция). В такива моменти има спонтанна вълна на гражданска мобилизация, която след това бързо стихва; не се институционализират добрите практики.

Ефект от гражданското участие – 3.45

В рамките на тази област се изследва какъв е бил резултатът от предприетите инициативи и това довело ли е до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Само 11% от представителите на гражданските организации отчитат, че са постигнали напълно целите на инициативите, но много голям процент посочват, че те са постигнати до голяма степен (53,33%) или частично (26,66%). Около 9% са онези, които не смятат, че инициативата и участието им са имали някакъв резултат. Като най-ефективни инструменти те посочват застъпническите кампании (51%) и обществените обсъждания / консултации (49%).

Повече от половината от представителите на институциите споделят мнението, че гражданското участие е предизвикало промяна в политическия, икономическия и социалния контекст в страната. Това е увеличение с над два пъти, в сравнение с предишното проучване. Според другата група промяна няма (6,67%) или тя е малка и незначителна (73,33%).

Заключение:

В обобщение, четвъртата оценка на Индекса затвърждава тенденциите, установени и в предишното проучване, а именно: нивата на гражданска активност не се променят съществено; насочеността е предимно към подкрепа за ситуативни събития и каузи, с липсваща устойчивост, особено в направленията, свързани със защита на обществения интерес. Поредицата от кризи във вътрешен и международен план, допълнително ограничават практиките, но и готовността на широки слоеве от обществото да проявят гражданска активност. 

През изследвания период не се отчита подобрение в средата за гражданско участие – нито законодателна, нито институционална. Нестабилната политическа обстановка и смените на ниво правителство и парламент, водят до липса на последователна политика, насърчаваща участието, както и ерозията в доверието на гражданите, а гражданската активност намалява и се капсулира. 

Някои от препоръките:

• Разработване на Стратегия за подкрепа на гражданското общество и механизъм за финансиране на гражданския сектор в България.
• Разработване, обществено консултиране и приемане на Закон за доброволчеството.
• Въвеждане на нови, включително дигитални, инструменти в работата на общинските администрации и съпътстващи информационни и обучителни кампании, насърчаващи прилагането им.
• Приемане и прилагане на наредби за провеждане на ефективни обществени консултации на местно ниво.
• Организиране на информационни и медийни кампании, свързани с ползата от гражданско участие, като се показват положителните примери и работещи модели.
• Да се насърчават граждански активисти, групи и организации (включително и чрез предоставяне на обучения, експертна помощ и финансова подкрепа) за провеждане на иновативни застъпнически кампании, в защита на демократични обществени каузи.

Планира се и разработване, обществено консултиране и приемане на промени в Закона за прякото гражданско участие в държавната власт и в местното самоуправление. 

Останалите препоръки за подобрение на Индекса на гражданското участие към институциите на национално и общинско ниво, както и към гражданските организации можете да прочетете в пълния доклад „Индекс на гражданското участие 2023: Тихи гласове или институционална глухота?” 

Националния доклад, негови предишни издания и местни доклади можете да прочетете тук: https://index.fgu.bg.

Изследването се осъществява от Форум Гражданско Участие с подкрепата на фонд Civitates на Мрежата на европейските фондации. Изготвили доклада: Ива Таралежкова и Георги Петров