Индексът на гражданското участие в Столична община за 2022 г.
Без значими промени спрямо оценката от 2020 г. и с много възможности за подобрение в бъдеще.
В началото на 2022 г. Форум Гражданско Участие (ФГУ), заедно с Платформа АГОРА, проведоха четвъртата поред оценка на Индекса на гражданско участие в Столична община, този път като част от проекта „Вход за граждани“. След Враца, Карлово, Кърджали, Ловеч, Монтана и Търговище в София, макар и онлайн, също се събра експертна фокус-група, която да дискутира напредъка и проблемите пред гражданското участие в столицата, както и да отправи препоръки за тяхното разрешаване.
(Все още) развиващо се гражданско общество
Общата оценка на гражданското участие в Столична община за периода 2020-2022 г. е 4.33, или с три стотни по-ниска от предходната, която ФГУ измери през есента на 2020 г. насред пореден „локдаун“, породен от пандемията от Covid-19. Разликата в резултатите е незначителна и всъщност говори за наличието на една стабилно добра среда, но едновременно с това и за липса на развитие през последните години. В този смисъл може да се обобщи, че една от най-важните стъпки пред развиването и осъвременяването на възможностите за гражданско участие в столицата е да се анализират и съгласуват силните страни на Наредбата за провеждане на обществени консултации и Наредбата за реда и начина на провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие, които към настоящия момент представляват основата на консултативния процес в Столична община.
Методологията на Индекса е разработена от ФГУ в партньорство с Българския център за нестопанско право и цели оценка на средата, проявленията и ефекта от гражданското участие на общинско и национално ниво.
Сравнение между резултатите от оценките за периода 2020-2022 г. (извършена през февруари 2022 г.) и 2018-2020 г. (извършена през октомври 2020 г.).
ОБЛАСТ 1: СРЕДА ЗА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ
На база проведената фокус-група Платформа АГОРА, местен координатор по проекта „Вход за граждани“ в столицата, изготви обстоен доклад, който е достъпен за четене онлайн в интернет страницата на Индекса тук. В документа се посочва, че Столична община е сред общините с най-малък дефицит по отношение на регламентация за провеждане на обществени консултации и обсъждания. Необходимо е обаче да се актуализира регулаторната рамка при провеждане на обществени консултации и обсъждания с оглед промените в средата в резултат на пандемичните мерки и наслагващи се обществени кризи, включително дигитални и хибридни форми, като се минимизират деформациите при дигиталните форми. Иначе казано – нужно е да се използват повече и по-разнообразни начини за „срещане“ на гражданите и местната власт, буквално и преносно. В съвременния дигитален свят внедряването на технологиите в сферата на гражданското участие е не просто необходимо, а на практика неизбежно, като обаче се вземат предвид и негативните аспекти на този процес на дигитализация – предвиждане на мерки за реакция при потенциални технически проблеми, опазване сигурността на личните данни и прочее.
ОБЛАСТ 2: ПРАКТИКИ/ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ
Според анализа на Платформа АГОРА в тази област се наблюдава известно занижаване на стойността в сравнение с оценката от 2020 г. (4.61 през 2022 г. спрямо 4.88 преди 2 години). Гражданската активност продължава да бъде висока, с превес на писмените консултации, подписки, петиции, индивидуални жалби и сигнали, и граждански становища. Същевременно наред с формалните, нараства активността и на неформалните граждански групи, като се наблюдава засилване ролята на инициативните комитети при взаимодействие с местната власт.
Не е изненадващо, че социалните мрежи имат нарастваща роля в сферата на гражданското участие и в Столична община, имайки предвид значението им на национално ниво, за което свидетелстват резултатите от общата оценка на Индекса за страната, измерена в края на 2021 г. Отчетено е и въздействието на пандемията от Covid-19. Неочакваната, извънредна обстановка провокира гражданската активност, която се наблюдава в самоорганизация, повишено ниво на дарителство и доброволчество. В този контекст се наблюдава и повишена ангажираност на общинската администрация в процесите на участието.
И все пак, за да са по-ефективни формите на гражданско участие, според участниците във фокус-групата е необходимо Общината да децентрализира част от процесите към районите и да въведе по-бързи процедури по граждански казуси. Като цяло, посочват авторите на доклада, споделеното мнение е за умерен оптимизъм.
ОБЛАСТ 3: ЕФЕКТ ОТ ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ
И в тази област се отбелязва минимална положителна промяна в сравнение с предишната оценка на Индекса от 2020 г. Данните показват, че в общината има ефект от гражданското участие, но очакванията на гражданите, все пак, са то да става по-бързо и по-резултатно. Все още се наблюдава недоверие в процеса на консултиране, като според обобщените резултатите от оценката на участниците във фокус-групата общинската администрация не отчита комуникацията и взаимодействието с гражданите като приоритет.
Трябва да се отбележи, от друга страна, че разнопосочните и противоположни искания на гражданите затрудняват намирането на балансирано управленско решение. Влияние върху нормативната уредба (предложения за промени), както и в практическото ѝ приложение, може да бъде търсено през участието на големи НПО с експертиза в гражданско участие. През последните над две години Форум Гражданско Участие се включи в подготовката и провеждането на повече от 20 обществени обсъждания, с което подпомогна редица институции да проведат публичните дискусии по-структурирано и ефективно. В резултат самият екип на ФГУ натрупа допълнителен практически опит, на базата на който вече са разработени нови препоръки за осъвременяване на консултативния процес. Цикъл от изпробване на нови механизми и усъвършенстването им на база научените уроци, чието непрестанно движение би следвало да доведе до така желаното състояние на развито гражданско участие.
През изминалата 2021 г. изследване на Индекса беше осъществено и в общините Русе и Бургас в рамките на общата инициатива „Граждански мониторинг за прозрачно управление“ на ФГУ и неговите членове сдружение „Европейски пространства 21“ и „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“. Докладите са достъпни онлайн тук и тук, сайтът index.fgu.bg дава възможност и за сравнителна проверка – по общини, по години, а също и по всяка от трите области.
Данни от проведените оценки в периода 2021-2022 г.
Какво предстои?
В рамките на проекта „Вход за граждани“ екипите на Форум Гражданско Участие и Българския център за нестопанско право разработиха така наречените Правила за използването на дигитални инструменти за включване на гражданите във вземането на решения на местно ниво. Те включват насоки и препоръки как общината и местната администрация могат да използват различни съществуващи и нови дигитални инструменти, за да подобрят взаимодействието си с гражданите и гражданските организации във вземането на решения от местно значение. Практиката показва, че чрез онлайн комуникация е възможно включването на много повече заинтересовани страни, които поради различни съображения не биха участвали в среща на живо. Своевременното разпространение на информация, излъчване и видеозапис от провеждани обсъждания и пр. от своя страна допринасят постигането на по-голяма прозрачност в работата на общината. И все пак, организирането на срещи и обсъждания с гражданите на живо остава необходимо за постигането на ефективен диалог и взаимодействие между всички страни.
Дигиталните инструменти допълват и разширяват формите на гражданско участие с цел да насърчат, подкрепят и подобрят ангажираността на местната общност във вземането на решения. Редно е да се отчете, че многообразието от дигитални инструменти може да доведе до разпиляване на ресурси и гражданска енергия, докато концентрирането на разнообразни начини за участие в една онлайн платформа, призната от общината, показва ясно къде е Входът за гражданите към местната власт и как те могат да го използват. Изграждането на единна платформа за участие на гражданите, която общината поддържа, може да допринесе за постигането на пълноценен процес на взаимодействие с гражданите. Пример за такъв механизъм е CONSUL – най-пълният инструмент за гражданско участие за отворено, прозрачно и демократично управление. С помощта на ФГУ две български общини – Кърджали и Търговище, вече разполагат с такава платформа.
От юридическа гледна точка е важно да се подчертае, че правилата за използване на дигитални инструменти могат да станат част от нормативен документ (например, наредба за провеждане на обществени консултации на местно ниво), да бъдат самостоятелен акт или да се превърнат във вътрешни правила/насоки, свързани с осигуряването на гражданското участие в общината. Иначе казано, достатъчно гъвкави са, за да може не само да улесняват гражданите, но и да са от помощ за администрацията. Към тях и на база резултатите от Индекса съвместно с местния координатор Платформа АГОРА експертите на ФГУ и БЦНП подготвиха още един кратък списък с препоръки към Столична община, който да послужи за подобряване и обогатяване на съществуващата към момента регулаторна рамка на консултативните процеси в СО. Едно от най-съществените предложения е за създаване на екипи – ядра от обучени специалисти, които да отговарят за целия процес на консултиране в общината или отделни нейни звена. Препоръките бяха представени на работна среща с част от ръководството на столичната общинска администрация и Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО, а реакциите бяха най-малкото обнадеждаващи. Как ще продължи тази инициатива ще споделим съвсем скоро!
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Форум Гражданско Участие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България www.activecitizensfund.bg.
