Как ще ги стигнем естонците

31 000 неправителствени организации, за които държавата изпълнява специално разработена стратегия за развитие на гражданския сектор, включваща гарантирана финансова подкрепа за граждански инициативи. Отдел в едно от министерствата на страната, който се грижи за изпълнението на стратегията и за това гражданският сектор да постигне устойчивост.

Не, това не е мечта. Това е реалност. Само че не в България. Това е средата, в която се развива естонското гражданско общество, и то вече 13 години.

За проучването на естонския опит във взаимодействието и подкрепата на гражданските организации от страна на държавата, Форум Гражданско Участие (ФГУ), заедно с Българския център за нестопанско право (БЦНП),  организираха учебно пътуване в Естония. Групата включваше ключови фигури от вземащите решения на политическо ниво, които да се убедят на практика в ползите от действащ механизъм, по който НПО и държавата си взаимодействат. Крайната цел пък е те да допринесат за регламентирането му в българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Участници в учебното пътуване, освен представителите на ФГУ и БЦНП, бяха депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова, зам.-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси, Антон Герунов, който оглавява политическия кабинет на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова, Атанас Славов – съветник на правосъдния министър Христо Иванов и Николай Алексиев – съветник в кабинета на вицепремиера Томислав Дончев.

Програмата включваше срещи с Естонската мрежа на неправителствените организации (на която ФГУ е българският аналог), със съветници в естонското министерство на вътрешните работи, което е отговорно за взаимодействието с НПО, както и с експерти от Министерството на финансите, които разказаха за данъчните облекчения и цялостната финансова политика на Естония по отношение на НПО. Българската група се срещна също и с двама съветници в Бюрото за стратегии към естонското Правителство, от които научиха за различните механизми за партньорство между НПО и държавата.

Държавният и неправителственият сектор са равноправни партньори, а НПО-тата остават независими, дори и да получава финансиране от държавата – това е краткият извод от всичко чуто по време на срещите. Институционалната рамка, в която действат гражданските организации в Естония е благоприятна среда за развитието им, а държавната политика се отнася с мисъл за това как да подобри взаимодействието си с третия сектор.

И по всичко личи, че успява. Националната стратегия за развитие на неправителствените организации в Естония е приета още през 2002 г. За разлика от българската стратегия обаче, написаното в естонския стратегически документ, уреждащ отношението между неправителствения сектор и държавата, се следва стриктно. Създаването на система за подкрепа на неправителствения сектор е дългосрочен приоритет в стратегията, а основната част от финансирането на НПО идва от националните и местни власти. Всяка година държавата отделя 7 млн. евро бюджетни средства за неправителствените организации под формата на проектни грантове и институционална подкрепа. В това число влизат и 1,1 млн. евро, разпределяни чрез кандидатстване пред Националната фондация за гражданско общество, която менажира държавни средства в подкрепа на институционалното развитие на  НПО. И това не е единствената финансова помощ за третия сектор – НПО могат да кандидатстват на конкурсен принцип за проектни грантове в различни сфери, а не липсват примери и за директна подкрепа от страна на държавата към важни секторни политики– чрез т.нар. стратегически партньори – обединения и мрежи на НПО с доказана експертиза и опит. Отделно, различните държавни институции имат собствени програми за предоставяне на грантове, някои от които изключително за НПО.

Финансовата помощ не е единственото, което държавата прави за развитието на третия сектор. Естония отдавна е известна със своите супер развити електронни услуги, а съдействието с НПО сектора не прави изключение. Регистрацията на фондация или сдружение се извършваща за 5 минути през смартфон, а държавната такса за това е 19,17 евро. 5-те работни дни, в които държавната администрация прави регистрацията е само допълнителен нюанс в общата картинка на лесното случване на всичко.

На базата на всички тези примери, съвсем логична изглежда и оценката на Американската агенция за международно развитие. Според Индекса за устойчивост на неправителствените организации за 2012 г , Естония има най-добрия общ резултат сред изследваните 29 страни от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Тя има най-високи оценки по 5 от общо 7 критерия, които се включват в Индекса, затова може да служи като модел за други страни.

А как става в България

Стратегия за развитие на гражданските организации в България бе приета официално още през 2009 г. Към нея има и план за действие с конкретни стъпки. До този момент обаче не е направено нито едно от посочените там действия, а периодът на стратегията практически е изтекъл…

Първият полъх на оптимизъм, че държавата може и да започне да формулира смислени политики по отношение на НПО, дойде в края на 2014 г, когато започнаха обществени консултации по Закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ. Тогава ФГУ излезе с официално становище от името на своите 120 членове, с което направи конкретни предложения по отношение на механизмите за избор участници в Съвета за развитие на гражданските организации, начина на работа и финансирането на Фонда за подкрепа на сектора, както и други важни промени, предвидени в законопроекта. Сега новият ЗЮЛНЦ се обсъжда в междуведомствени групи, а окончателното оформяне на текстовете и внасянето му в Народното събрание предстои.

Надеждата на ФГУ е, че поне част от добрите примери за взаимодействие между естонските институции и граждански организации, ще станат факт и в България.

За осъществяване на работното пътуване ни помогна фондация „Чарлз Стюарт Мот”.