Надежда от Николаев, която смята, че украинците имат какво да научат от българите за умението да се помага

Преди войната Надежда е работила като икономист в държавно предприятие. Сега работи в шивашка фабрика в Стара Загора. Ксения е тръгнала в първи клас през септември 2021 година, само няколко месеца преди войната. Тя вече говори български и е приета в училище в България.
„Въобще не знаехме къде отиваме. Ако не беше помощта на хората, които ни посрещнаха буквално от първите часове, щеше да ни е много сложно,“ казва Надежда.

Когато я питаме за какво мечтае, отговаря със затаен дъх:

„Ох, сега главното е да не се разплача… Като всички украинци, искаме мир.“

Докато си поеме въздух, думата взема Ксения.

„Да се върнем в Украйна, да посрещнем новата година в Украйна, в родината.“ Надежда добавя: „Сега идва Рождество. Този празник винаги сме го посрещали със семейството. Много искам да се видя със сестра ми, която също е в друга страна, искам да си видя мъжа! Това е едно голямо желание, което е с нас всеки ден.

В България най-много ме впечатлиха хората, хората с големи сърца. Ние, украинците имаме много на какво да се научим – това е за нас много голям урок, и да пренесем това умение да се помага на хората обратно в Украйна.

Тази верига от хора, която ми помогна, беше невероятно как се появяват точно тогава и там, където нещо ми е трябвало.

Знам, че мнозина от другите украинци имат трудности и се опитвам да им помагам, както и хората са ми помагали на мене. Без подкрепа едни за други нямаше да можем нормално да съществуваме. Знам, че момичетата в Минерални Бани сега имат проблеми, останали са без хранене, това е важно… има и бременни момичета, имат нужда от помощ. Държим се заедно и си помагаме!“

Вижте цялото интервю с Надежда ТУК. Прочетете и останалите истории:

Надя, с непрекършената мечта да стане олимпийски шампион
Диана, за това колко помага илюзията за нормалност
Наталия от Херсон, която иска страната й да е най-хубавата на света
Доброволката Наталия от Киев, която се радва, че може да е полезна на другите
Екатерина от Одеса, която иска всичко да стане както преди
Обущарят, който сега помага в кухнята и твърди, че българите всъщност обичат украинците
Наталия от Краматорск, чийто дом е разрушен, но мечтае да се върне вкъщи
Катя, която без да искаме разплакахме с един наивен въпрос