Надя, с непрекършената мечта да стане олимпийски шампион
18-годишната Надежда и двете ѝ близначки Вяра и Любов живеят с майка си в Сливен. Български доброволец ги е докарал с колата си от Украйна през март 2022 година с още един пътник, четири котки и едно куче. Друг доброволец им е дал без пари апартамента си в Сливен. Надежда, Вяра и Любов имат и двама братя, които обаче не могат да напускат страната заради войната.
Близначките и майка им няма никога да разкажат, че у нас са подложени на постоянен тормоз от привърженици на режима на Владимир Путин. Опитват всячески да се интегрират – учат езика, търсят препитание и приятели, които да могат да прегърнат. Голямата страст на Надя е японското бойно изкуство джудо – завършила е спортно училище, продължава да тренира усилено и тук, в България.
„Тука сега работя, тренирам, разхождам се, карам колело и така … животът продължава!
Вече смених пет работи. Работих в един супермаркет, после на фрешовете в мола, на хижа „Карандила“. След това с майка ми правихме ремонта тука, за украинските деца, и се грижихме за тях и така… животът продължава, лека-полека.“
Люба и Вяра също работят, всички работят. Люба работи в ресторант, а Вяра работи в болницата – в кухнята.
„Искам да стана олимпийска шампионка.
Мечтая за много неща, но имам само една цел, която искам да постигна – това е европейското, световното и олимпийските игри.
Много, много, не просто харесвам, много обичам България и много ми харесва българският език“.
Прочетете и останалите истории:
Диана, за това колко помага илюзията за нормалност
Наталия от Херсон, която иска страната й да е най-хубавата на света
Надежда от Николаев, която смята, че украинците имат какво да научат от българите за умението да се помага
Доброволката Наталия от Киев, която се радва, че може да е полезна на другите
Екатерина от Одеса, която иска всичко да стане както преди
Обущарят, който сега помага в кухнята и твърди, че българите всъщност обичат украинците
Наталия от Краматорск, чийто дом е разрушен, но мечтае да се върне вкъщи
Катя, която без да искаме разплакахме с един наивен въпрос
