Наталия от Краматорск, чийто дом е разрушен, но мечтае да се върне вкъщи

Наталия също е от Краматорск, дошла е в България с майка си, която е с увреждане, с двете си сестри и техните общо три деца. В Краматорск, който е на фронтовата линия, има задължителна евакуация и да се живее в него е практически невъзможно – няма ток, няма вода, няма газ. Няма я и половината от сградата, в която са живели, разрушена от руска бомбардировка.
„Ние всички, всички украинци имаме една мечта: да свърши войната и да се приберем вкъщи. И ако може, домовете ни да оцелеят, защото сега там бомбардират много.

Сградата, в която живеех, е на буква „Г“. Едната част вече я няма. Моят апартамент е в частта, която все още стои, но не е ясно дали ще оцелее…
Много ми се иска войната да свърши и да има къде да се върна, да не са само руини.

Благодарни сме ви за помощта и подкрепата, за това, че откликнахте и ни помагате. Ето, имаме къде да живеем, имаме какво да ядем, има организации, които ни помагат с вещите – с детски дрехи, с хуманитарна помощ… Пристигнахме тук с по една торбичка и по един куфар с топли дрехи, нямахме нищо лятно, всичко ни е от хуманитарните фондове. Благодарна съм, че много от хората, с които разговарям, ни съчувстват много, влизат ни в положението и ни приемат!“

Вижте цялото интервю с Наталия ТУК. Прочетете и останалите истории:
Диана, за това колко помага илюзията за нормалност
Наталия от Херсон, която иска страната й да е най-хубавата на света
Надежда от Николаев, която смята, че украинците имат какво да научат от българите за умението да се помага
Доброволката Наталия от Киев, която се радва, че може да е полезна на другите
Екатерина от Одеса, която иска всичко да стане както преди
Обущарят, който сега помага в кухнята и твърди, че българите всъщност обичат украинците
Катя, която без да искаме разплакахме с един наивен въпрос