#Предизборни послания – 2017: Промени в изборното законодателство – конкретни ангажименти или „разтегливи конструкции“?

Последната година на 43-то Народно събрание бе белязана от серия дебати относно Изборния кодекс. Опитът за ограничаване на правата на българските граждани зад граница и резултатите от проведения референдум в края на 2016 поставиха на масата отново вероятни промени в Изборния кодекс. Точно преди разпускането на парламента бяха представени два законопроекта – относно Изборния кодекс и предложения относно Закона за политическите партии. Оставката на правителството обаче и хоризонтът за нови предсрочни избори не позволиха да се направи качествено обсъждане и задължителната предварителна оценка на въздействието, за да може да започне смислена дискусия по въпросите.

ФГУ направи подробен анализ на кампанията за референдума, който показа, че дебатът бе заглушен от партиите и не се случи реална дискусия по същество по предложените въпроси. След референдума започна последваща дискусия, която отново беше заглушена от предстоящите предсрочни избори. Тези теми не намират подобаващо място в настоящата предизборна кампания. Като цяло липсват конкретни ангажименти по същество в тази насока, макар да е ясно, че Изборният кодекс отново ще бъде обект на законодателни промени.

Прави впечатление, че основни политически партии с шансове да влязат в парламента не представят пълни платформи. Някои от тях остават на ниво декларация или дори схема и само част от тях влизат в подробности относно предложените политики и промени в избирателната система.

*****

ГЕРБ[1]

Предизборната платформа на ГЕРБ не адресира конкретни промени в Изборния кодекс. Декларирана е заявка за промени в Конституцията и в Изборния кодекс, но без да се навлиза в конкретика. Относно ангажимента спрямо резултатите от проведения референдум 2016, в предизборния документ се заявява:

„ГЕРБ гледа на Референдумите като на работещ демократичен механизъм за обратна връзка по най-важните и актуални теми. Несъобразяването с желанията и очакванията на българите би било отстъпление от демократичните права и свободи на гражданите по Конституция. В настоящата програма за пореден път заявяваме твърдото си убеждение, че резултатите от Референдума, (…) трябва да бъдат превърнати в законодателни актове и последващи управленски действия. ГЕРБ се ангажира с последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в Изборното законодателство на страната.“

В изявление на лидера на партия ГЕРБ в рамките на кампанията се заявява и желание за намаляване на броя на депутатите.

В законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс  № 754-01-3 от 12.01.2017, вносителите от ГЕРБ предвиждат преминаване към едномандатни избирателни райони и мажоритарна система на два тура. Законопроектът не адресира районирането. Същевременно, той предвижда пълно премахване на държавната субсидия.

В предизборната платформа на ПП ГЕРБ обаче тези въпроси остават отворени. Конкретните предложения и обществените реакции спрямо тях не са отразени.

Предварителните заявки в предходния политически сезон за създаване на МИР-чужбина също остават без конкретни ангажименти в настоящата предизборна програма. Предвидените предложения от 22.01.2017 за въвеждане на мажоритарна система, активна регистрация в чужбина, както и за премахване на партийната субсидия отново нямат последващо развитие.

БСП за България[2]

След проведения референдум и БСП заяви подкрепа за приемане на мажоритарната система, както и заявка за внасяне на предложения за промени и по всички останали въпроси от референдума, но предизборната платформа не адресира позицията на БСП относно конкретни промени в изборния кодекс или по въпросите на референдума.

ДПС[3]

ДПС нямат позиция в тяхната платформа относно наложителни промени в изборния кодекс. Интересен елемент от представената от тях предизборна програма е възможността за допълване и промени след срещи с избиратели.

Воля[4]

Партията също не представя позиция по отношение на изборните правила и система, макар лидерът на партията да инициира национално допитване, като част от предложените въпроси адресираха промени, свързани с броя на депутатите и партийните субсидии.

Обединени патриоти

Коалицията няма публикувана подробна платформа. По отношение на промените в Изборния кодекс в предходния политически сезон партийните формации от коалицията инициираха промените за въвеждане на задължителното гласуване, ограничаване на броя на избирателните секции в чужбина и промяна в начините на откриване на секции.

В публикуваните в социалните мрежи послания, Обединените патриоти се обявяват за ценз при гласуването:  „Право на глас да имат само завършилите основно образование и владеещи български език“.

Коалиция Реформаторски блок и Глас Народен[5]

Коалицията разписва сравнително подробно намеренията си относно изборния процес. Тяхното предложение, касаещо въвеждането на мажоритарна система е за провеждане на широка публична дискусия и разяснителна кампания за всички негативни ефекти и рискове, които тази система крие. Същевременно, предлагат засилване на мажоритарния елемент чрез нулев праг за преференциите, както и отмяна на правилото гласовете без преференция да се добавят към гласовете на водача на съответната листа. По този начин те целят да не се допусне въвеждане на изцяло мажоритарна система. По отношение на държавните субсидии, коалицията предлага въвеждане на регресивна скала, гарантираща възможност за осъществяване на дейността без нерегламентирани зависимости, но и равнопоставеност на участниците. Представители на РБ в предходното Народно събрание също инициираха промени в Закона за политическите партии през декември 2016 относно начина на формиране на партийните субсидии. Реформаторски блок и Глас Народен се обявяват и за косвен образователен ценз чрез технологични решения, свързани с машинното и дистанционното електронно гласуване, както и за активна регистрация за изчистване на избирателните списъци. Що се отнася до гласуването в чужбина, коалицията поема ангажимент за обособяване на самостоятелен МИР „Чужбина“, една от каузите на общностите извън страната.

Коалиция Движение ДА България[6]

Коалицията Движение ДА България не представя конкретни предложения за промени в изборното законодателство. Те най-подробно и цялостно разписват ангажимент към прилагане на електронното правителство и изпълнение на стъпките, свързани с електронната идентификация и гласуване. Като част от ангажимента им към избирателите извън страната е създаването на избирателни райони в чужбина. Същевременно те предлагат и конкретни законодателни промени за провеждането на референдуми и провеждане на референдуми по интернет.

Коалиция Нова Република[7]

Коалиция Нова Република също се ангажира с интернет гласуването.  По отношение на изборната реформа те предлагат на третата година от мандата на Народното събрание цялостна териториално-административна реформа, която да обедини малките общини и районите в София, като по този начин ще улесни въвеждането на силен мажоритарен елемент на следващите парламентарни избори.

Коалиция „АБВ – Движение 21“[8]

Коалиция АБВ – Движение 21 се обявява за намаляване до трикратен размер на държавната субсидия за партиите, съчетан със стриктен контрол и прозрачно финансиране на политическия процес. Относно избирателната система, коалицията се обявява за система, съчетаваща мажоритарни и пропорционални листи. Същевременно, те предвиждат разширяване на възможностите за национална гражданска инициатива.

Изводи

Изборният кодекс отново ще бъде крайъгълен камък на законодателстването в новото Народно събрание. Дебатите относно повдигнатите въпроси на референдума и дискусиите относно правата на българските граждани извън страната не са отразени подробно в предложените управленски програми.

Повечето формации ползват неясни ангажимент, за да се обявят за „повече мажоритарност“ в изборния процес, но от стратегиите им не става ясно как тази мярка ще бъде приложена.

Няколко пъти по време на самата кампания бе изтъквана важността на промени в Изборния кодекс, но конкретни стъпки липсват в повечето платформи.

Единици са формациите, които посочват ясна рецепта за изпълнението на подобен ангажимент (например, въвеждане на смесена мажоритарна и пропорционална система) или такива, които декларират, че ще работят против въвеждането й.

Промените в Изборния кодекс трябва да се случват след задълбочен дебат по същество, като се вземе предвид кои решения биха подобрили изборния процес.

[1]               http://gerb.bg/bg/pages/otcheti-za-predizborni-kampanii-88.html

[2]               http://bsp.bg/news/view/11667-predizborna_platforma_na_blgarskata_sotsialisticheska_partiya.html

[3]               http://www.dps.bg/bg/izbori-2017/predizborna-programa.html

[4]               http://www.volya.bg/programa

[5]               http://reformatorskiblok.bg/programa/

[6]              https://dabulgaria.bg/platforma/

[7]              https://www.novarepublika.bg/dokumenti

[8]               http://www.abv-alternativa.bg/platforma-parlamentarni-izbori-2017.html