#Предизборни послания 2017 #3 – „Системните“ партии не виждат необходимост от реформа на държавното обвинение
Статията е разработена от журналистката Полина Паунова по заявка на Форум Гражданско Участие в рамките на инициативата на мрежата #Предизборни послания 2017″
Мандатът на 43-то Народно събрание бе белязан от темата „съдебна реформа“. Темата стана лайтмотив на съставянето на правителство, а в първите дни от неговия мандат тогавашният правосъден министър Христо Иванов предложи на парламента Стратегия за съдебна реформа, която да дефинира стъпките, по които законодателната власт трябва да мине, за да реформира сектора. Въпреки че документът бе одобрен с гласовете на повечето народни представители от всички политически сили, до изпълнението на ангажиментите в него така и не се стигна. Нещо повече – постигнатият „исторически компромис“, който гарантираше приемането на част от заложените в стратегията идеи, бе провален, а конституционните текстове разделиха технически ВСС на две колегии, без да прокарат философията на реформата. Така конституционните промени на практика доведоха до оставката на правосъдния министър, до оттеглянето на подкрепата на ДСБ за правителство и до криза за управляващите.
Темата бе доминираща до края на мандата, тъй като се превърна и в съществена за президентската кампания. Четири месеца по-късно обаче от партийните програми се вижда, че в голямата си част те възприемат модела си на поведение от вече изтеклия мандат на парламента. Мерките за промени в модела на управление на съдебната власт, които те предлагат са формални, а за реформа на прокуратурата говорят само малките партии, които поне според социолозите на този етап нямат шанс да наложат управленските си визии.
ГЕРБ
Главата „Правосъдие“ в партийната програма на ГЕРБ[1] започва с ангажимент за промяна на конституцията, както и отпадане на имунитета на народните представители, което ясно показва – реформирането на съдебната система не е приоритетно за Борисовата партия. От документа, изготвен от ГЕРБ, не става ясно в каква посока ще е конституционната промяна и какво цели да се постигне с нея.
Програмата не се занимава с реформа на прокуратурата. Единствената мярка в тази посока е декларираното желание на всеки три месеца главният прокурор, както и шефовете на ВКС и ВАС да се отчитат пред Народното събрание.
ГЕРБ се ангажират с изменения в Наказателно-процесуалния кодекс , Наказателния кодекс, както и ГПК и АПК. Друг ангажимент е въвеждане на единен държавен изпит за всички юридически факултети. Партията декларира, че ще приеме вече разписаната реформа на детското правосъдие, както и всички препоръки на от Мониторинговия доклад. Седемнайсетте мерки трябва да бъдат приети до 2018, отбелязват от ГЕРБ.
ГЕРБ застъпва старата си идея за създаване на антикорупционен съд, в който ще се концентрират всички дела за корупция по високите етажи на властта. Те излизат с предизборната декларация, че новият ВСС ще бъде избран прозрачно и деполитизирано, ако партията остане на власт. Борбата с корупцията ще се води с нов Антикорупционен кодекс, с който ще създаде мегаструктура за борба с корупцията и търговията с влияние.
Формацията обръща внимание и на натовареността в съдебната система. Ще се работи за закриване на слабо натоварените съдилища и прокуратури, обещава се бързо въвеждане на електронното правосъдие.
Фигурата на главния прокурор не присъства никъде.
БСП за България
В програмата на БСП[2] правосъдието е поставено на последно място.
Фигурата на главния прокурор не е разглеждана изобщо. Функциите на прокуратурата – също. Партията поема ангажименти за промяна на процесуалните закони, акцентирайки върху бързината на правосъдието.
От БСП поемат ангажимент за силно ограничаване на възможностите за връщане на делата от съда на прокуратурата; въвеждане на стриктни срокове, както и на „жалба за бавност“ в наказателния процес; създаване на правила за работещо „бързо производство“, които да се прилагат задължително при определени видове престъпления – кражби на лично имущество, причиняване на телесни повреди, грабежи и др.
БСП е за въвеждане на т.нар. частно обвинение. Това би дало право на жертвите да повдигат обвинения срещу предполагаемите престъпници пред съд – досега това може да се случи само от прокуратурата.
ДПС
Партията публикува на страницата си не предизборна програма, а „Програмна декларация“ [3]. Според бележка под линия – това е отворен политически документ, който ще бъде допълван след срещи с избирателите. В него липсват каквито и да е било конкретни ангажименти за съдебния сектор.
Единственото изречение в декларацията на ДПС, посветено на съдебната система е следното: „Ускоряване на процеса на вземане на решения по обжалванията на инвестиционни решения, чрез създаване на капацитет в съдебната система чрез допълнително бюджетно финансиране и промяна в съответните процесуални закони“. От него не става ясно какво ще се променя в процесуалните закони, но става ясно, че движението не възнамерява да предприема каквито и да е стъпки по отношение на прокуратурата.
Обединени патриоти
Коалицията между ВМРО, НФСБ и Атака няма нито публикувана, нито представяна предизборна програма.
Воля
Формацията на варненския бизнесмен Веселин Марешки първоначално не публикува програмата си с аргумент, че „не желае да бъде открадната”. Впоследствие обаче на страницата на политическия му проект се появиха управленски ангажименти.
В сферата „Правосъдие“[4] партията се ангажира за бързи законодателни промени за изпълнение на препоръките на Европейската комисия относно реформата в съдебната система.
Друг ангажимент е законово регламентиране на независимостта, правомощията и капацитета за разследване на специализираните органи включително и за престъпления, свързани с корупция на съдии, прокурори, ръководители на държавни институции и висши държавни служители.
Марешки се обявява и за „регулиране на размера на съдебните такси, за да не се ограничава достъпът на обикновения човек до правосъдие“.
Реформаторски блок – Глас народен
Коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“[5] се обявява за засилване на правомощията на държавния глава при назначаването на главния прокурор, както и шефовете на ВКС и ВАС. От концепцията им обаче не става ясно в каква посока би трябвло да се случи това. РБ се ангажират с: ускоряване на наказателния процес чрез намаляване на формализма, написване на нов Наказателен кодекс, реформа на съдебната карта, тоест натовареността на магистратите, както и арестуване на осъдени още в съдебната зала. Програмата предвижда и създаване на антикорупционна агенция, за каквото блокът настояваше и в предходния мандат .
Коалицията настоява и за създаването на механизми за ограничаване на политическия и икономическия натиск върху прокуратурата, но от концепцията й не стават ясни никакви конкретни мерки срещу това.
РБ искат въвеждането на правило, че публичните лица могат да бъдат записвани, филмирани и фотографирани при изпълнение на служебните им задължения. Друго предложение е държавата да дава парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция, довели до ефективни присъди. Има и предложение да се въведе оценка на риска от корупционно поведение в държавния апарат.
Без да е ясно какво ще прави тя, РБ настоява да се създаде постоянна парламентарна комисия по въпросите на съдебната реформа и борбата с корупцията.
Нова република
В програмата си[6] коалиция Нова република предвижда създаването на независима антикорупционна дирекция в прокуратурата и действащо антикорупционно законодателство, на основата на отхвърлените от предишното мнозинство законопроекти.
Коалицията се ангажира да проведе операция “Чисти ръце” в съдебната система, МВР и службите. Това ще стане чрез подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите на всички ръководители на отдели и сектори.
Нова република предлага главният прокурор да се определя от президента по предложение на 2/3-ти от народните представители и да се отчита пред Народното събрание. В програмата е записано и въвеждане на съдебен контрол над всички актове на прокуратурата, включително отказите да се започне наказателно преследване.
Да, България
В програмата си „Да, България“[7] се обявява за радикална съдебна реформа, гарантираща независимо правосъдие и реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото и ефективност в борбата с корупцията и престъпността.
В програмата се предлага да се намали парламентарната квота в Съдийската колегия във ВСС, за да се осигури независимостта на съда от политиците. Партията ще работи за по-кратък мандат на ВСС и задълбочаване на съдийското самоуправление, което включва и мярката шефовете на ВКС и ВАС да се предлагат от съдийската колегия на съвета, а не от пленума. В програмата й има радикални идеи за подобряване на достъпа до правосъдие за гражданите – въвеждане на индивидуална конституционна жалба, облекчаване на процедурите при колективни искове срещу монополите, по-бързи производства за обезщетения при вреди и намаляване на съдебните такси. „Да, България“ обещава да допусне обжалване на всички актове на властите.
От „Да, България” се обявяват за бърза реформа на съдебната карта и въвеждане на електронното правосъдие.
Коалицията предвижда оценка за дейността на специализираните съдилища, както и тяхното преструктуриране.
АБВ-Движение 21
Коалицията между АБВ и Движение 21[8] се обявява за сериозна съдебна реформа. На първо място партиите предлагат премахване на фигурата на Великото Народно събрание.
Промени в структурата, функциите, правомощията и статута на прокурорите: избиране на главния прокурор от Народното събрание или назначаване от президента на републиката за 5 или 7-годишен мандат; премахване несменяемостта на прокурорите; отмяна на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори; създаване на Съвет на прокурорите към главния прокурор от 9 души, чийто състав се избира от апелативните прокуратури, военната прокуратура, специализираната прокуратура и административната прокуратура; преобразуване на Националната следствена служба в специализирана разследваща структура към главния прокурор, която да разследва престъпленията корупция, пране на пари, данъчни и банкови престъпления.
Формацията предлага и промяна в модела на съдебната власт: намаляване броя на членовете на ВСС на 11 души, както следва: Председател – Председател на ВКС, резервен председател – Председател на ВАС. Членове – 5 съдии с пряк избор от петте апелативни района, 2 съдии с пряк избор от административните съдилища, 2 представители на Народното събрание (един от Комисията по правни въпроси и един от Комисията по бюджет и финанси).
Движение 21 и АБВ се обявяват за нов Закон за съдебната власт (за съдилищата); оценка на цената на правосъдието, натовареност на съдиите – приемане на нова съдебна карта; оптимизиране работата на Съвета за съдебна реформа.
Формацията се обявява и за промяна на процесуалните закони.
Изводи
От прегледа на партийните програми ясно се виждат няколко тенденции. Първата и най-важна вероятно е, че т.нар. системни партии като цяло не предвиждат дълбинна съдебна реформа, която да промени философията на системата у нас. От ангажиментите, разписани от ГЕРБ, БСП и ДПС ясно се вижда, че и трите формации се държат „дисциплинирано“ по отношение на главния прокурор и не предвиждат нищо като мярка за ограничаване на правомощията му и преосмисляне за функцията му. Ако има някакви предложения – те са основно при ГЕРБ. Другият вариант е да не се занимават изобщо с прокуратуратра – БСП и ДПС.
Формациите не предлагат система от мерки, които да показват концепция за развитие на съдебната власт в основните направления – независимост, ефективност и отчетност. Изключение правят „Да, България” и „Нова република” в някаква стрепен. БСП предлага промени в процесуалните закони, но бързината на процеса е функция и следствие на промени в други съществени сфери – развитие на кадрите и добро управление на потока на делата.
Липсата дори на намек за съдебна реформа в платформата на ДПС показва ясно, че формацията не вижда проблем в настоящото функциониране на системата.
Коалицията Реформаторски блок – Глас Народен говори за изменения, които изискват конституционни промени, без да ги назовават.
Новите партии (Воля, НР, ДБГ, АБВ) се фокусират всеки по своему в проблема с корупцията, като ДБГ предлагат по същество продължение на реформата, започната от Христо Иванов, така че се забелязва континюитет. Коалицията Движение 21 – АБВ също се опитва да предложи по-системно обхватна програма – предлагат промяна на мястото на прокуратурата и модела на ВСС, т.е. големи конституционни промени, които ще повдигнат отново въпроса за ВНС.
[1] http://gerb.bg/files/useruploads/files/gerb_programa_2017.pdf
[2] http://bsp.bg/news/view/11667-predizborna_platforma_na_blgarskata_sotsialisticheska_partiya.html
[3] http://www.dps.bg/bg/izbori-2017/predizborna-programa.html
[5] http://reformatorskiblok.bg/programa/
[6] http://novarepublika.bg/politicheska-programa-za-nova-republika-3/
[7] https://dabulgaria.bg/platforma/darzhavno-upravlenie-i-pravosadie/
[8] http://www.abv-alternativa.bg/platforma-parlamentarni-izbori-2017.html
