Темата за промяната на националната среща на ФГУ събра над 90 участника

Начало / Проекти / Мрежата в действие / Темата за промяната на националната среща на ФГУ събра над 90 участника
Начало / Проекти / Мрежата в действие / Темата за промяната на националната среща на ФГУ събра над 90 участника

Темата за промяната на националната среща на ФГУ събра над 90 участника

Промяната около нас – тази, която желаем и към която се стремим,  започва с промяна вътре в нас. Това беше основното послание на двудневната национална среща за гражданско участие, която мрежата Форум Гражданско Участие организира на 17 – 18 март за свои членове, партньори и съмишленици. Водещата тема на форума беше „Промяната – навигация или по течението” и беше свързана именно с идеята, че промените, които настъпват в глобален мащаб, в България или в личен план са нещо, от което не трябва да се страхуваме, нито да оставяме просто да се случва, а трябва да насочваме и управляваме.

Националната среща за гражданско участие събра повече от 90 участника от цяла България и от няколко европейски държави – предимно представители на граждански организации. Специални гости на събитието бяха популярни личности, общественици, политици и представители на институции. Те разказаха своите истории, свързани с промяната, вдъхновиха участниците с примери за това как промените могат да бъдат стимул за развитие, дискутираха злободневни теми и насочиха вниманието към настъпващи и бъдещи важни промени, за които гражданските организации трябва да работят.

IMG_0978Един от ключовите говорители на Националната среща на ФГУ беше известният български общественик, финансист и политик Мартин Заимов. Той произнесе силна и мотивираща реч като даде глобален контекст на темата за промяната. По думите му, мащабът на промените, които настъпват в света през последните няколко десетилетия, е неописуем, а хората имат много повече власт над тях, отколкото предполагат. Ето част от изказването на Мартин Заимов:

„Днес няма препятствия. Препятствията са по-скоро в нас самите. Ние имаме много повече власт, отколкото си представяме. Всичко можем да променим, стига да знаем какво трябва да се промени. Днес е много по-лесно да правим промени. Много по-лесно е, отколкото преди 40 или преди 10 години да се съпротивляваш на властта или да постигаш целите си. Все по-трудно става да можеш да определиш кое е добро за хората. Усилието, което всеки трябва да прави, за да се доближи до другия и да разбере от какво има нужда той, става все по-голямо… Мисля, че също е важно да погледнете отвъд личната ви кауза,  с която сте се захванали и да си представите бъдещето като кауза“.

Ключово послание за промяната направи и бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Като най-силния образ на промяната той посочи общият протест на граждани и съдии от края на 2015. Много малко внимание се обърна на това, че в България се случи първият в света съдийски протест, в който съдии протестират за независимост, подчерта той. IMG_0981

Христо Иванов говори за работата си по съдебната реформа и като министър, и от гледна точка на човек от неправителствения сектор. По думите му, в голяма част от работата на гражданските организации, когато се борят за промяна на системата, се стига до скандали и конфликти. Ето какво каза той в речта си: „Скандалът е много подценявана форма на социална промяна. Благодарение на скандала вниманието на обществото се фокусира върху конкретно нещо и то получава възможност за катарзис. Публичните скандали са шанс да поставим остро някакъв проблеми и заедно да намерим изход. Цялото говорене в момента на политиците за балансиране за стабилност всъщност е примиряване и промяна надолу… Силата на неправителствените организации е в това, че те имат усещането за кауза, че това, за което работят е правилно и добро, а това дава страшно много кураж… Вятърът на историята духа все по-силно и идва някаква промяна на епохата…Така че попътен вятър може да имате, въпросът е да опънете платната“.

Много интересен ракурс на темата за промяната даде в словото си Маргарита Асадурова – експерт по визуална комуникация и имидж консултант. Тя фокусира вниманието върху стереотипите в нашата култура по отношение на промяната като нещо отрицателно, нещо, от което се страхуваме.  „Колкото повече знаем за емоциите си, толкова по-добре ще знаем как да случим промяната“, подчерта Маргарита Асадурова. IMG_0979 Ето какъв интересен поглед даде тя по отношение на гнева като една от четирите базисни човешки емоции (заедно с радостта, тъгата и страха):

„Това, че изпитваме гняв, може само да ни радва. Когато говорим за гняв, значи имаме естествена потребност от уважение. Разгневеният човек е човек, който не се отказва от справедливостта. Така, че в момента имаме много добра новина. Ние всички сме много гневни и този гняв е заразителен. Така ние имаме много енергия за промяна. Въпросът е какво ще правим с тази енергия…“

Прекрасна илюстрация на идеята, че промяната може да се случи само отвътре е метафората „Ако яйцето се отваря от външна сила, животът свършва. Ако се отваря от вътрешна сила, животът започва.“, сподели Маргарита Асадурова.

Гости в следобедната сесия от първия ден на Националната среща бяха други вдъхновяващи личности, които разказаха за своите начини да променят средата, в която живеят и работят. Даниела Уршиц от Община Виена даде пример с промените във взаимодействието между гражданите и институциите в австрийската столица. Ашод Дерандонян от фондация „Заслушай се” насочи вниманието на участниците върху това колко е трудно да се променят нагласите на хората по отношение на различните. Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива разказа за инициативата „Участие, не участ!”, чиято цел е да бъде променен Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, така че да бъдат отстранени най-големите препятствия пред организирането и провеждането на референдуми от автентични граждански инициативи. Еленко Еленков от Клуб „Бегач” разказа за състезанията по бягане, които клубът организира с благотворителна цел – 7 състезания годишно, в които участват над 4 000 човека и които събират над 30 000 лева за благотворителност. Емилия Лисичкова от платформа АГОРА описа подхода на организацията си за развитие на местните общности в малките селца на България като променя средата и условията на живот на хората.

Програмата от втория ден на Националната среща за гражданско участие се оказа също толкова интересна. Замислената като „словесен дуел” среща между политици и представители на институции, от една страна, и представители на граждански организации, от друга страна, преминаха по-скоро като диалог.

Бяха представени резултатите от три различни изследвания на процесите на обществени консултации, които стигат до сходни изводи. Любен Панов – директор на Българския център за нестопанско право представи изводите и препоръките от оценката на индекса на гражданското участие, разработен от ФГУ и БЦНП. Тома Белев – водещ експерт по екология, направи преглед на резултатите от изследване за представителство на природозащитни организации в съвети и други органи на държавната и местна власт. Даниела Симеонова – директор „Програми“ в Българското училище за политика, показа сайта „Гражданомер“, където всеки посетител може да провери дали познава гражданските си права и задължения, как функционират институциите и какви са принципите на демокрацията.

В „гражданските диалози“ се включи и депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който подчерта колко е важно институциите да приемат гражданските организации като партньори, чиято експертиза могат да използват. Той призова участниците в срещата да бъдат особено бдителни за две важни бъдещи промени, които изискват граждански натиск – въвеждането на електронната идентификация върху документите за самоличност и предоставянето на открит достъп до публичните данни или т.нар. отворени данни. За отворените данни и промените в Закона за нормативните актове говориха също Милена Недева и Атанас Славов –  съветници в политическия кабинет на зам.- министър председателя Румяна Бъчварова. Заместник-председателят на УС на Национално сдружение на общините в Република България и кмет на община Троян Донка Михайлова обърна внимание, че фокусът трябва да бъде изместен от въпроса за подобряването на диалога между институциите и гражданското общество към въпросът за резултатите от този диалог.

И тъй като промяната беше основен акцент по време на националната среща за гражданско участие, всеки имаше възможност да запечата в снимка промяната, за която ще работи. Ето кои участници го направиха.

 

EEA_Grants_logo_malko

 

Националната среща за гражданско участие „Промяната – навигация или по течението“ се проведе в рамките на проект „ФГУ – мрежата в действие” , финансиран по дог. №101/24.10.2014 в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. www.ngogrants.bg

mott

 

Събитието се съфинансира от Фондация „Чарлз Стюарт Мот”. www.mott.org

Свържете се с нас

Свържете се с нас

Смяна на текста captcha txt