За украинците в България, откровено
Стойка Терзиева е хотелиер, от години насам като десетки свои колеги наема служители от Украйна. Тази година обаче те не идват просто като „временен персонал“, а като хора, които търсят спасение от войната. Каква е промяната в тях? Кои се справят по-добре? Кои искат да намерят по-лесен начин за оцеляване? Какво отношение да очакваме от тях? Ето един откровен разказ, особено важен за хората, които търсят информация от първа ръка.
Приятно ми е да говоря на темата Украйна, защото в качеството си на работодател имам доста контакти с украинци.
Имам наблюдения върху тях и върху промяната им – какви бяха предишните години, когато идваха при нас да работят, и как се промениха сега, заради на войната. В предишните години бяха основно студенти.
Сега хората станаха много по-организирани и по-търсещи стабилност.
Дори тези същите студенти, които тази година се обърнаха към нас да работят, вече ги виждам променени, по-отговорни, по-търсещи развитие и търсещи стабилност. В първите дни, когото беше най-големия стрес за тях, и когато основно общувахме по телефоните, те бяха изключително изплашени и търсеха по какъв начин могат по-стабилно някъде да се реализират, да излязат от страната си. След това, когато започнаха и програмите в България, може би и в други европейски страни, те станаха малко по-спокойни и разбраха, че могат да намерят и другаде място за пребиваване.
Мога да споделя като работодател най-вече
кои се задържаха и кои работиха най-добре при нас и най-качествено и заинтересовано.
Tова са тези, които дойдоха със семейства, в които има инвалиди. Примерно, имаме семейство, в което жената е инвалид, а мъжът можеше да напусне Украйна, защото се грижи за нея, въпреки, че не е в пенсионна възраст. Той и до днес продължава да работи при нас, ние го оставихме на целогодишен договор, с желание да остане и следващата година. Той работи много взискателно, отговорно, научи се много бързо да контактува с българите, с колегите, при това работата му изисква да контактува и с хора, които са извън фирмата. Научи се, защото има потребност да се грижи за хората, които са с него. По същия начин е и едно момиче, което се грижеше за баба си, бабата беше настанена по програмата в друг хотел, а момичето работеше при нас. Това са едната група.
Другата група, като във всяко общество, са
такива, които търсят дали няма някакъв по-лесен начин на пребиваване, на намиране на място в обществото.
Те веднага си личат, има ги и сред нас, сред българите, които търсят временна заетост. Има и още една група – жените, които са с деца. За тях е невъзможно да работят, особено в смените, които предлагаме ние във временната заетост в хотелиерството. Те имат деца и не могат да започнат работа, но някои от тях имат професии – примерно маникюристи, фризьори – и могат да упражняват тези професии, но не и да бъдат назначавани на работа с пълно работно време. Те също искаха да се реализират и започнаха работа във фризьорски салон, в СПА центрове също, и то много успешно. Така че, това са според мен трите групи от хора. Двете успяха да се реализират при нас, а третата, сега го показват и данните от статистиката, те не останаха в България, те продължиха нататък за Европа.
Както ние се отнасяме към тях, така и те ще се отнесат към нас, ако сме в тяхното положение.
Винаги трябва да знаем, че те не излизат по собствено желание от мястото, на което живеят, а са принудени да търсят друго място и друг начин на живот. Те просто са принудени!
Дори и да си казваме, че са от райони, където няма военни действия, представете си, че ние сме там и не знаем на колко километра има военни действия и дали при нас няма да започнат! Само си представете за психиката какво значи това. Трябва да знаем, че това са хора, които не излизат по собствено желание. Защо те излизат? Ами излизат, защото искат да застраховат себе си, семейството си и собственото си бъдеще. Така че, както ние се отнесем към тях, и те така ще се отнесат към нас, ако сме на тяхно място. Но, като всички хора в обществото, и те са различни!
Тази публикация е съфинансирана от Европейския съюз. Възгледите и мненията, изразени тук, са единствено на автора или авторите и не отразяват тези на Европейския Съюз или Европейската Комисия. Нито Европейския съюз, нито органа, предоставящ финансовата помощ, могат да бъдат държани отговорни за същите.
