Закон за пряко участие на гражданите… или – на партиите?

Чрез новия проект за изменение, Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление остава в противоречие със заглавието си – това стана ясно след заседанието на Правната комисия в НС от 23.06.2015 г. Промените, които на пръв поглед изглеждат оптимистични и в полза на гражданското участие, всъщност ще имат доста неясно отражение върху правото на гражданите да реализират автентични граждански инициативи.

Защо е така?

1. Намалението на изискуемия брой подписи за иницииране на референдум от 500 000 на 400 000 е по-скоро палиативно – привидно облекчава тежестта на огромната бройка, но не „лекува” в истинския смисъл – тя си остава непостижима за гражданите. Този брой подписи могат да съберат единствено партиите, които могат да мобилизират членската си маса чрез структурите си в цялата страна.
2. Променя се изиксването за брой участвали в референдума. Сега действащият закон гласи: „Чл. 23. (1) Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”. Справка от ЦИК показва, че избирателната активност на последните парламентарни избори през 2014 година е 48,66 %. Това означава, че ако сега се проведе национален референдум, то резултатите от него ще бъдат признати, само ако се съберат поне толкова гласоподаватели. Новите промени въвеждат праг от 40% участие, без това да се обвързва с предходни гласувания. Това на външен вид облекчаване на процедурата обаче, не носи особена полза за истинските граждански инициативи. Ако приемем, че от изборите се интересува цялото общество, то въпросът на рефрендума може да е в област, която не представлява толкова широк обществен интерес, или касае определена обществена група. Затова промяна на закона към изискване за 40% активност на референдумите е недостатъчно свидетелство за добра воля от страна на властимащите.
3. Друго нововъведение в закона е свързването на референдумите с изборите. Текстовете, предложени от Анна Александрова и Свилен Иванов между първо и второ четене в правната комисия регламентират доста подробно съчетаването на референдум с избори, което всъщност не се изключва и според сегашния закон. Новото в разпоредбите, които звучат не особено ясно, е, че те на практика обвързват резултатите от референдумите с тези на изборите. Текстът в предложението гласи: „(2) Когато референдумът е произведен едновременно с избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в страната и извън страната за съответния вид избор. На пръв поглед, промените са в положителна посока – няма изиксване за минимален брой участвали в референдума. Но всъщност, за да се приеме предложението, ще се взема предвид броя на гласувалите не в референдума, а… в изборите!

Това означава, че ако в изборите са участвали, например, 50% от гласоподавателите, то минимум 25% + 1 от всички имащи право на глас трябва да са гласували с „ДА” на референума. Тоест, ако в рефедендума са участвали по-малко гласоподаватели, отколкото в изборите, например – 35%, и повечето от тях, но по-малко от 25% от всички избиратели (половината от участвалите в изборите), са гласували с „ДА”, предложението… няма да бъде прието! Тези калкулации, освен че са объркващи, напълно необосновано обвързват един вид волеизявеление с друг.

Такъв тип промени не само, че не подобряват средата за гражданско участие, но смесват пряката с представителната демокрация и отново оставят гражданите да чакат в коридора, мачкайки шапки в ръце…